Български
Surah Al-Hijr ( The Rocky Tract ) - Aya count 99
الر ۚ تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ وَقُرْآنٍ مُّبِينٍ
( 1 ) Алиф. Лам. Ра. Това са знаменията на Книгата - ясния Коран.
رُّبَمَا يَوَدُّ الَّذِينَ كَفَرُوا لَوْ كَانُوا مُسْلِمِينَ
( 2 ) Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани.
ذَرْهُمْ يَأْكُلُوا وَيَتَمَتَّعُوا وَيُلْهِهِمُ الْأَمَلُ ۖ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ
( 3 ) Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича надеждата! Те ще узнаят.
وَمَا أَهْلَكْنَا مِن قَرْيَةٍ إِلَّا وَلَهَا كِتَابٌ مَّعْلُومٌ
( 4 ) И не сме унищожили Ние никое селище, без да се знае какво му е писано.
مَّا تَسْبِقُ مِنْ أُمَّةٍ أَجَلَهَا وَمَا يَسْتَأْخِرُونَ
( 5 ) Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.
وَقَالُوا يَا أَيُّهَا الَّذِي نُزِّلَ عَلَيْهِ الذِّكْرُ إِنَّكَ لَمَجْنُونٌ
( 6 ) И рекоха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпослано Напомнянето, ти си луд!
لَّوْ مَا تَأْتِينَا بِالْمَلَائِكَةِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ
( 7 ) Защо не ни доведеш ангелите, ако говориш истината?”
مَا نُنَزِّلُ الْمَلَائِكَةَ إِلَّا بِالْحَقِّ وَمَا كَانُوا إِذًا مُّنظَرِينَ
( 8 ) Ние не низпославаме ангелите с друго освен с истината. И тогава [неверниците] не ще бъдат изчакани.
إِنَّا نَحْنُ نَزَّلْنَا الذِّكْرَ وَإِنَّا لَهُ لَحَافِظُونَ
( 9 ) Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.
وَلَقَدْ أَرْسَلْنَا مِن قَبْلِكَ فِي شِيَعِ الْأَوَّلِينَ
( 10 ) И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности.
وَمَا يَأْتِيهِم مِّن رَّسُولٍ إِلَّا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُونَ
( 11 ) И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят.
كَذَٰلِكَ نَسْلُكُهُ فِي قُلُوبِ الْمُجْرِمِينَ
( 12 ) Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците
لَا يُؤْمِنُونَ بِهِ ۖ وَقَدْ خَلَتْ سُنَّةُ الْأَوَّلِينَ
( 13 ) не вярват в него [- Корана], въпреки че е известна съдбата на предците.
وَلَوْ فَتَحْنَا عَلَيْهِم بَابًا مِّنَ السَّمَاءِ فَظَلُّوا فِيهِ يَعْرُجُونَ
( 14 ) И да разтворехме над тях врата в небето, и да продължаха там да се изкачват,
لَقَالُوا إِنَّمَا سُكِّرَتْ أَبْصَارُنَا بَلْ نَحْنُ قَوْمٌ مَّسْحُورُونَ
( 15 ) пак щяха да рекат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.”
وَلَقَدْ جَعَلْنَا فِي السَّمَاءِ بُرُوجًا وَزَيَّنَّاهَا لِلنَّاظِرِينَ
( 16 ) И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите,
وَحَفِظْنَاهَا مِن كُلِّ شَيْطَانٍ رَّجِيمٍ
( 17 ) и го опазихме от всеки прокуден сатана
إِلَّا مَنِ اسْتَرَقَ السَّمْعَ فَأَتْبَعَهُ شِهَابٌ مُّبِينٌ
( 18 ) всеки, който слуша скришом, го следва ярък пламък.
وَالْأَرْضَ مَدَدْنَاهَا وَأَلْقَيْنَا فِيهَا رَوَاسِيَ وَأَنبَتْنَا فِيهَا مِن كُلِّ شَيْءٍ مَّوْزُونٍ
( 19 ) И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне от всяко нещо, което се мери.
وَجَعَلْنَا لَكُمْ فِيهَا مَعَايِشَ وَمَن لَّسْتُمْ لَهُ بِرَازِقِينَ
( 20 ) И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните.
وَإِن مِّن شَيْءٍ إِلَّا عِندَنَا خَزَائِنُهُ وَمَا نُنَزِّلُهُ إِلَّا بِقَدَرٍ مَّعْلُومٍ
( 21 ) И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество.
وَأَرْسَلْنَا الرِّيَاحَ لَوَاقِحَ فَأَنزَلْنَا مِنَ السَّمَاءِ مَاءً فَأَسْقَيْنَاكُمُوهُ وَمَا أَنتُمْ لَهُ بِخَازِنِينَ
( 22 ) И изпращаме ветровете - оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните.
وَإِنَّا لَنَحْنُ نُحْيِي وَنُمِيتُ وَنَحْنُ الْوَارِثُونَ
( 23 ) Наистина Ние съживяваме и умъртвяваме, и Ние сме наследниците.
وَلَقَدْ عَلِمْنَا الْمُسْتَقْدِمِينَ مِنكُمْ وَلَقَدْ عَلِمْنَا الْمُسْتَأْخِرِينَ
( 24 ) Знаем предишните от вас и знаем оставащите.
وَإِنَّ رَبَّكَ هُوَ يَحْشُرُهُمْ ۚ إِنَّهُ حَكِيمٌ عَلِيمٌ
( 25 ) Наистина твоят Господ е Онзи, Който ще ги събере. Той е премъдър, всезнаещ.
وَلَقَدْ خَلَقْنَا الْإِنسَانَ مِن صَلْصَالٍ مِّنْ حَمَإٍ مَّسْنُونٍ
( 26 ) И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал.
وَالْجَانَّ خَلَقْنَاهُ مِن قَبْلُ مِن نَّارِ السَّمُومِ
( 27 ) А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди.
وَإِذْ قَالَ رَبُّكَ لِلْمَلَائِكَةِ إِنِّي خَالِقٌ بَشَرًا مِّن صَلْصَالٍ مِّنْ حَمَإٍ مَّسْنُونٍ
( 28 ) Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала глина, от менлива кал.
فَإِذَا سَوَّيْتُهُ وَنَفَخْتُ فِيهِ مِن رُّوحِي فَقَعُوا لَهُ سَاجِدِينَ
( 29 ) И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!”
فَسَجَدَ الْمَلَائِكَةُ كُلُّهُمْ أَجْمَعُونَ
( 30 ) И всички ангели се поклониха заедно,
إِلَّا إِبْلِيسَ أَبَىٰ أَن يَكُونَ مَعَ السَّاجِدِينَ
( 31 ) освен Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.
قَالَ يَا إِبْلِيسُ مَا لَكَ أَلَّا تَكُونَ مَعَ السَّاجِدِينَ
( 32 ) Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти е, че не си с покланящите се?”
قَالَ لَمْ أَكُن لِّأَسْجُدَ لِبَشَرٍ خَلَقْتَهُ مِن صَلْصَالٍ مِّنْ حَمَإٍ مَّسْنُونٍ
( 33 ) Рече: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Ти сътвори от изсъхнала глина, от менлива кал.”
قَالَ فَاخْرُجْ مِنْهَا فَإِنَّكَ رَجِيمٌ
( 34 ) Рече: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден.
وَإِنَّ عَلَيْكَ اللَّعْنَةَ إِلَىٰ يَوْمِ الدِّينِ
( 35 ) Над теб е проклятието до Съдния ден.”
قَالَ رَبِّ فَأَنظِرْنِي إِلَىٰ يَوْمِ يُبْعَثُونَ
( 36 ) Рече: “Господи мой, отсрочи ме до Деня, в който ще бъдат възкресени!”
قَالَ فَإِنَّكَ مِنَ الْمُنظَرِينَ
( 37 ) Рече: “Ти си сред отсрочените
إِلَىٰ يَوْمِ الْوَقْتِ الْمَعْلُومِ
( 38 ) до Деня на знайното време.”
قَالَ رَبِّ بِمَا أَغْوَيْتَنِي لَأُزَيِّنَنَّ لَهُمْ فِي الْأَرْضِ وَلَأُغْوِيَنَّهُمْ أَجْمَعِينَ
( 39 ) Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички,
إِلَّا عِبَادَكَ مِنْهُمُ الْمُخْلَصِينَ
( 40 ) освен Твоите предани раби сред тях.”
قَالَ هَٰذَا صِرَاطٌ عَلَيَّ مُسْتَقِيمٌ
( 41 ) Рече: “Това е правият път към Мен.
إِنَّ عِبَادِي لَيْسَ لَكَ عَلَيْهِمْ سُلْطَانٌ إِلَّا مَنِ اتَّبَعَكَ مِنَ الْغَاوِينَ
( 42 ) Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.”
وَإِنَّ جَهَنَّمَ لَمَوْعِدُهُمْ أَجْمَعِينَ
( 43 ) Наистина Адът е обещан за всички тях.
لَهَا سَبْعَةُ أَبْوَابٍ لِّكُلِّ بَابٍ مِّنْهُمْ جُزْءٌ مَّقْسُومٌ
( 44 ) Той има седем врати. За всяка врата има отделена група.
إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ
( 45 ) Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори:
ادْخُلُوهَا بِسَلَامٍ آمِنِينَ
( 46 ) “Влезте там с мир - в безопасност!”
وَنَزَعْنَا مَا فِي صُدُورِهِم مِّنْ غِلٍّ إِخْوَانًا عَلَىٰ سُرُرٍ مُّتَقَابِلِينَ
( 47 ) И ще премахнем от сърцата им всяка омраза - братя на престоли един срещу друг.
لَا يَمَسُّهُمْ فِيهَا نَصَبٌ وَمَا هُم مِّنْهَا بِمُخْرَجِينَ
( 48 ) Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени.
نَبِّئْ عِبَادِي أَنِّي أَنَا الْغَفُورُ الرَّحِيمُ
( 49 ) Извести Моите раби [о, Мухаммад], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния!
وَأَنَّ عَذَابِي هُوَ الْعَذَابُ الْأَلِيمُ
( 50 ) И че Моето мъчение е болезненото мъчение.
وَنَبِّئْهُمْ عَن ضَيْفِ إِبْرَاهِيمَ
( 51 ) И ги извести за гостите на Ибрахим!
إِذْ دَخَلُوا عَلَيْهِ فَقَالُوا سَلَامًا قَالَ إِنَّا مِنكُمْ وَجِلُونَ
( 52 ) Когато влязоха при него и рекоха: “Мир!”, рече: “Ние се страхуваме от вас.”
قَالُوا لَا تَوْجَلْ إِنَّا نُبَشِّرُكَ بِغُلَامٍ عَلِيمٍ
( 53 ) Рекоха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син, надарен със знание.”
قَالَ أَبَشَّرْتُمُونِي عَلَىٰ أَن مَّسَّنِيَ الْكِبَرُ فَبِمَ تُبَشِّرُونَ
( 54 ) Рече: “Нима ме благовествате, при все че ме настигна старостта? И с какво ще ме възрадвате?”
قَالُوا بَشَّرْنَاكَ بِالْحَقِّ فَلَا تَكُن مِّنَ الْقَانِطِينَ
( 55 ) Рекоха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!”
قَالَ وَمَن يَقْنَطُ مِن رَّحْمَةِ رَبِّهِ إِلَّا الضَّالُّونَ
( 56 ) Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Господ освен заблудените?”
قَالَ فَمَا خَطْبُكُمْ أَيُّهَا الْمُرْسَلُونَ
( 57 ) И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?”
قَالُوا إِنَّا أُرْسِلْنَا إِلَىٰ قَوْمٍ مُّجْرِمِينَ
( 58 ) Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи,
إِلَّا آلَ لُوطٍ إِنَّا لَمُنَجُّوهُمْ أَجْمَعِينَ
( 59 ) освен семейството на Лут. Ще го спасим цялото,
إِلَّا امْرَأَتَهُ قَدَّرْنَا ۙ إِنَّهَا لَمِنَ الْغَابِرِينَ
( 60 ) освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде сред оставащите.”
فَلَمَّا جَاءَ آلَ لُوطٍ الْمُرْسَلُونَ
( 61 ) И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут,
قَالَ إِنَّكُمْ قَوْمٌ مُّنكَرُونَ
( 62 ) той каза: “Вие сте непознати хора.”
قَالُوا بَلْ جِئْنَاكَ بِمَا كَانُوا فِيهِ يَمْتَرُونَ
( 63 ) Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което се съмняват [твоите хора].
وَأَتَيْنَاكَ بِالْحَقِّ وَإِنَّا لَصَادِقُونَ
( 64 ) И ти донесохме правдата. Ние казваме истината.
فَأَسْرِ بِأَهْلِكَ بِقِطْعٍ مِّنَ اللَّيْلِ وَاتَّبِعْ أَدْبَارَهُمْ وَلَا يَلْتَفِتْ مِنكُمْ أَحَدٌ وَامْضُوا حَيْثُ تُؤْمَرُونَ
( 65 ) Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви зад тях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!”
وَقَضَيْنَا إِلَيْهِ ذَٰلِكَ الْأَمْرَ أَنَّ دَابِرَ هَٰؤُلَاءِ مَقْطُوعٌ مُّصْبِحِينَ
( 66 ) И го предизвестихме с тази повеля, че коренът на тези ще бъде отсечен на сутринта.
وَجَاءَ أَهْلُ الْمَدِينَةِ يَسْتَبْشِرُونَ
( 67 ) И дойдоха жителите на града зарадвани.
قَالَ إِنَّ هَٰؤُلَاءِ ضَيْفِي فَلَا تَفْضَحُونِ
( 68 ) Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте!
وَاتَّقُوا اللَّهَ وَلَا تُخْزُونِ
( 69 ) Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!”
قَالُوا أَوَلَمْ نَنْهَكَ عَنِ الْعَالَمِينَ
( 70 ) Казаха: “Не те ли възпряхме от хората [да ти гостуват]?”
قَالَ هَٰؤُلَاءِ بَنَاتِي إِن كُنتُمْ فَاعِلِينَ
( 71 ) Каза: “Ето дъщерите ми, ако ще вършите!”
لَعَمْرُكَ إِنَّهُمْ لَفِي سَكْرَتِهِمْ يَعْمَهُونَ
( 72 ) Кълна се в твоя живот [о, Мухаммад], те в своето опиянение се лутат!
فَأَخَذَتْهُمُ الصَّيْحَةُ مُشْرِقِينَ
( 73 ) И Викът ги обзе при изгрев слънце.
فَجَعَلْنَا عَالِيَهَا سَافِلَهَا وَأَمْطَرْنَا عَلَيْهِمْ حِجَارَةً مِّن سِجِّيلٍ
( 74 ) И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина.
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَاتٍ لِّلْمُتَوَسِّمِينَ
( 75 ) В това има знамения за прозорливите.
وَإِنَّهَا لَبِسَبِيلٍ مُّقِيمٍ
( 76 ) Те [- селищата] са на все още съществуващ път.
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً لِّلْمُؤْمِنِينَ
( 77 ) В това има знамение за вярващите.
وَإِن كَانَ أَصْحَابُ الْأَيْكَةِ لَظَالِمِينَ
( 78 ) И обитателите на Горичката бяха угнетители.
فَانتَقَمْنَا مِنْهُمْ وَإِنَّهُمَا لَبِإِمَامٍ مُّبِينٍ
( 79 ) Затова им отмъстихме. И двете са на видим път.
وَلَقَدْ كَذَّبَ أَصْحَابُ الْحِجْرِ الْمُرْسَلِينَ
( 80 ) И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците.
وَآتَيْنَاهُمْ آيَاتِنَا فَكَانُوا عَنْهَا مُعْرِضِينَ
( 81 ) Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях.
وَكَانُوا يَنْحِتُونَ مِنَ الْجِبَالِ بُيُوتًا آمِنِينَ
( 82 ) И изсичаха домове в планините - в безопасност.
فَأَخَذَتْهُمُ الصَّيْحَةُ مُصْبِحِينَ
( 83 ) Но Викът ги обзе на сутринта.
فَمَا أَغْنَىٰ عَنْهُم مَّا كَانُوا يَكْسِبُونَ
( 84 ) И не ги избави онова, което бяха придобили.
وَمَا خَلَقْنَا السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضَ وَمَا بَيْنَهُمَا إِلَّا بِالْحَقِّ ۗ وَإِنَّ السَّاعَةَ لَآتِيَةٌ ۖ فَاصْفَحِ الصَّفْحَ الْجَمِيلَ
( 85 ) Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка!
إِنَّ رَبَّكَ هُوَ الْخَلَّاقُ الْعَلِيمُ
( 86 ) Твоят Господ е Всетворящия, Всезнаещия.
وَلَقَدْ آتَيْنَاكَ سَبْعًا مِّنَ الْمَثَانِي وَالْقُرْآنَ الْعَظِيمَ
( 87 ) Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се знамения и великия Коран.
لَا تَمُدَّنَّ عَيْنَيْكَ إِلَىٰ مَا مَتَّعْنَا بِهِ أَزْوَاجًا مِّنْهُمْ وَلَا تَحْزَنْ عَلَيْهِمْ وَاخْفِضْ جَنَاحَكَ لِلْمُؤْمِنِينَ
( 88 ) Не устремявай поглед към онова, което дадохме за наслада на групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над вярващите!
وَقُلْ إِنِّي أَنَا النَّذِيرُ الْمُبِينُ
( 89 ) И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.”
كَمَا أَنزَلْنَا عَلَى الْمُقْتَسِمِينَ
( 90 ) Както низпослахме [наказание] и за поделящите,
الَّذِينَ جَعَلُوا الْقُرْآنَ عِضِينَ
( 91 ) които сториха на части Корана.
فَوَرَبِّكَ لَنَسْأَلَنَّهُمْ أَجْمَعِينَ
( 92 ) Кълна се в твоя Господ! Ще ги питаме всички
عَمَّا كَانُوا يَعْمَلُونَ
( 93 ) за онова, което са извършили.
فَاصْدَعْ بِمَا تُؤْمَرُ وَأَعْرِضْ عَنِ الْمُشْرِكِينَ
( 94 ) Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите!
إِنَّا كَفَيْنَاكَ الْمُسْتَهْزِئِينَ
( 95 ) Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците,
الَّذِينَ يَجْعَلُونَ مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ ۚ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ
( 96 ) които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят.
وَلَقَدْ نَعْلَمُ أَنَّكَ يَضِيقُ صَدْرُكَ بِمَا يَقُولُونَ
( 97 ) И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи.
فَسَبِّحْ بِحَمْدِ رَبِّكَ وَكُن مِّنَ السَّاجِدِينَ
( 98 ) Но прославяй с възхвала своя Господ и бъди от покланящите се в суджуд!
وَاعْبُدْ رَبَّكَ حَتَّىٰ يَأْتِيَكَ الْيَقِينُ
( 99 ) И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!